Защо отглеждането на коне не е сред приоритетните животновъдства в селските райони, питат стопани и български учени

Пчеларството е развито главно в Северна и Североизточна България. Подотрасълът е силно зависим от замърсяването на околната среда, което води до измиране на пчелните семейства.

Източнобългарският кон е полукръвна порода от универсален тип, получена в резултат на сложно възпроизводително кръстосване на местни, арабски, англо-арабски и полукръвни кобили с полукръвни и чистокръвни английски жребци. Още от началото това кръстосване е било придружавано от задълбочена селекция, в резултат на което се получила порода коне с всестранно развити качества.

Страната ни има добри традиции в отглеждането и развъждането на коне от Арабска порода и Арабската порода Шагия, като арабският кон е имал първостепенно значение за подобряването на конете в много райони на страната.

Националните паркове не са единствената възможност за решаването на проблема с пашуването

В България започват да се внасят различни породи коне от Западна Европа, с които се работи в две основни линии на селекция:

ПЕРСПЕКТИВИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ПРОФЕСИЯТА: Възможности за работа – Техник-животновъдите работят в животновъдни ферми, Коневъдство във фуражопроизводството или фуражопреработвателни предприятия.

Това е отглеждането на различни породи коне, с цел получаване на екземпляри с различна степен на интелигентност и приспособимост за изпълняване на съответни задачи (за различни спортове – конна езда, надбягвания, петобой, прескок и т.н., за повишена издръжливост при преходи с товари и др.)

Въпреки това напоследък разбиранията, а оттук и хранителните навици се променят и така постепенно конското месо (предимно вносно) навлиза все повече на пазара.

В общ план тялото е закръглено, типично за англо-арабския тип коне, което Плевенският кон е унаследил (както и цвета) от Гидрана. Движенията са плавни, красиви, което подсилва красотата на конете. Въпреки универсалните си качества, ко­нете от тази порода се налагат повече като ездови, особено в класическите дисциплини на конния спорт.

Стомасите на животните са податливи на подуване през есента

Учебната програма по дисциплината “Коневъдство” дава теоретичните постановки по отношение на произхода на коня и породното разнообразие.  Особено внимание е отделено на екстериорната преценка и съществуващите недостатъци. Подробно са разгледани и въпросите за спецификата при селекцията, размножаването, тренинга и изпитванията. Застъпени са и основни въпроси от областта на храненето, развъждането и технологиите на отглеждане на различни категории коне, използвайки знанията, придобити по съответните фундаментални дисциплини.

Популациите от двете породи са малки, но с много високо качество. Жребецът Мефистофел е признат за еталон на породата от Международната асоциация за развъждане на Шагия.

През последните години влияние има и Френския рисак. В една такава смесица от четири породи не може да се говори за обособен тип рисист кон в България, но все пак преоблада­ват конете от типа на Руския и Американския рисак.